/var/log/ec.log

Бях започнал да приготвям за тук снимките от Беглика фест, който се проведе през август, ето част от тях:

Липса на време за разтакаване на домашния компютър, поради нея не съм публикувал нищо от доста време, но отминаващата седмица ми даде поводи за радост и тъга, разбира се и недоумение.
Този път хванах цели два мача от Шампионска лига и освен приятен футбол, видях неприятно съдийство, поради което изпаднах в недоумение. Защо им трябва съдийска подкрепа на бездруго адски силни отбори като Манчеста юнайтед и Ливърпул, последните можеха и да паднат от Атлетико Мадрид, но едва ли щеше да е катастрофално за тях. Защо разваляте кефа на зрителя с грозно съдийство, защо?
Снощи бях на концерт на Diary of dreams, беше чудесно, изключае многото пот от готиците в залата, снимки ще пусна, когато мога. Афтърпартито във Фенс беше смехория, групата се снимаше много с готиците (повечето разни мацки на по 18-20), беше фрашкано и забавно като в готик дискотека, модата прави чудеса с хората, стават евтини за внимание.
Тази вечер в Суинга са Шамана, Арабел, Роко, паля колелото и отивам.

Питах ги какво има в тази кутия,
те казаха: ще гласувате ли за поетите,
аз се чудех, какво ли са поели,
ту мъч омраза, ту мъч трели,
дали са поели колкото ние,
аз съм поел,
капитан Морган, а вие.
Дали заслужаат да са поети,
кой ги е поел,
а мен Серенгети,
не убивайте животните.
Жирафа се хили,
системния администратор,
ах нима не сте вие.
Нямамаме нужда от ва’шта награда,
предпочитаме лайф -
някоя свада.
Клуба е известен, известна е публиката,
закриваме днес, почтенната рубрика,
откриваме нова,
но тя е цинична,
за две шепи слоган,
леко биографична.
Каква е таз’ порнография,
забравихме секса.
Истинските хора ги гони носталгия,
вместo епилепсия.

На ви на живо пърформанс,
две жени се клатят,
но нищо не се заформя.

Днес ми замина поредната SD карта, няма как да ен се усъмня, че е виновен прекрасния ми mp3 плеър от култовата немска фирма Trekstor. Машинката притежава много добри параметри за плеър: 2Gb вградена памет, слот за SD карта, FM радио и работи с батерия ААА размер, всичко това на прекрасната цена от няма и 95 лева, а в комплекта вървяха прекрасни тапи Senheiser. Всичко това, обаче взе да ми излиза през носа. След ъпдейт на софтуера се оказа, че германците са заложили ограничение на звука до 90 децибела, това е прекрасно и щадящо, но в нашата мила столица, шумовия фон е доста над 100 децибела, а това е адски вредно за всички ни. Преглътнах го и излъгах машинката с по-стара версия, сега се слуша с повече от 90 децибела и няма проблеми , ако я включа в колонки да свири достатъчно силно. Заминалата днес карта ме уби, явно ще се принудя да търся по-марков плеър с възможности за разширена памет, целта е да ми служи и като четец на карти, трябва ми диктофон, този на Trekstor не е никак лош и поне за запис на глас върши чудесна работа, искам радио и външна батерия ААА, знам че ще се сгърча докато намеря подходяща и нискобюджетна машинка, дано да намеря поддържаща свободния ogg формат на компресия.
Trekstor, обаче няма да си купя, засега ще си нося този с вградената му памет и всичко останало, все ще ми служи, жалко само че ми заминаха 1 и 4 Gb SD карти, хубавото е, че сяа евтини, но взеха да ми излизат колкото плеъра.
По-известните производители сигурно си струват парите.

Откривам тази категория, тъй като септември месец се очаква да стартираме един много провлачен във времето проект за онлайн радио, повече подробности, когато му е времето.

Хората са казали, че каквото сам си направиш, друг не може да ти направи, аз казвам, че когато в ЦСКА има криза, страда целия български футбол. Няма да поствам резултати от мачовете на българските отбори в евротурнирите, защото ги има по всички спортни страници, мисля че всички са видяха резултатите от действията на БФС и синята мафия. Пак ще напиша, че ЦСКА е аршина по който се мери състоянието на българския футбол. Защо след всичките лайна, които избълваха сините медийни мафиоти, сега мълчат, Вили Вуцов сипеше закани, Батков сипеше закани, но в сряда се измъкнаха през задния вход и предполагам са се наредили на опашка на ГКПП-тата към Гърция, нека да ходят там и да се регистрират, поне ще са сред свои и ще си пробутват византийските номерца един на друг. На същите гранични пунктове е и мястото на българските спортни “журналисти”, те са същите говеда, могат само да мучат и да серат, ако не ви се вярва, просто минете по спортните редакции, аз имам допир с подобни, телевизиите и печатните месии са пълни с мучащи главанаци, които много си отварят устите, поне докато не дойде БАТЕ, сега са се скрили в оборчетата и дъвчат слама. На една дъска в телевизия пишеше името на ЦСКА да се споменава, най-много един път на емисия, после ще си говорим за обективност, всичко в тази държава е така, но рибата се вмирисва откъм главата, а на главата има рога.
Хайде мили левскарчета, чакаме ви да изакрате някоя точка за футболния коефициент на тази държава, вижда се че не можете, но тогава не пречете на другите отбори да се развиват или просто идете със стадата в Гърция или Израел, там всички са тарикати, вземете с вас и Ликвидатора и другите ви внедрени функционери, ЦСКА ще съществува, колкото и да не ви се иска, а вие ще си патите от тарикатлъка.

Определено това е една от любимите ми песни на Земфира, цял ден цикля лекичко, не мога да цикля на една песен, затова като казвам цикля, имам предвид, че съм я слушал поне няколко пъти днес с огромен кеф. Препоръчвам целия албум Вендетта.

Повеситься

Раненое сердце весит тяжелее,
Пробую согреться — пью и не пьянею.
Я прошу, верни меня.
Кто теперь позволит или не позволит,
Чего же ты боишься — Бога или боли.
Я прошу, верни меня.
Я хочу повеситься.
Фонарь, верёвка, лестница…
Забыла.
Два кровавых месяца,
Столько мин и пострадавших,
Буду висеть, молчать и любить.
С кем-то говорю и ничего не слышу,
Влипла и горю, люблю и ненавижу.
Я прошу, верни меня.
Мимо проплывают люди и недели.
И я не плохо к вам, но вы мне надоели.
Я прошу, верни меня.
Я хочу повеситься.
Луна, улыбка, лестница…
Забыла.
Два кровавых месяца,
Столько мин и пострадавших,
Буду висеть, молчать и любить.

Я хочу повеситься…
Я хочу повеситься.
Луна, улыбка, лестница…
Забыла.
Два кровавых месяца,
Столько мин и пострадавших,
Буду висеть, молчать…

Я хочу повеситься.
Луна, улыбка, лестница…
Забыла.
Два кровавых месяца,
Столько мин и пострадавших,
Буду висеть, молчать и любить.

Ако мислите, че съм объркал заглавието, се лъжете - пуска е съществително, което се среща в хасковски регион и означава само едно - деликатес (най-великия, според мен) от свинско месо. Покойният ми прадядо, правеше най-великата пуска, но тя си отиде с него. Днес, пазарувайки в местния супермаркет се натъкнах на пуска - пишеше “филевска пуска”, и двамата с майка ми възкликнахме учудено, иззехме наличните опаковки и се усмихнахме доволно. Аз, набързо си припомних външния и интонационен вид на дядо Доньовата пуска, а майка ми реши, че ще занесе на дядо Доньовата дъщеря, демек баба ми и дядо ми, пуска. Не знам дали са я опитали, но това беше първата ми работа, след като се прибрах на оверлог от Лодките. Освирепял от глад, разпорих вакумираната опаковка и забелязах, че пуската беше значителна по-тъмна от дядовата, ножът потъна в нея, режеше се като наденица и остана на странни парчета, въпреки всичко, те се стрелнаха с невероятна скорост в хищно разтворените ми устни, зъбите се спуснаха и установих, че пуската се дъвче трудно. Естествено се разочаровах, последната пукса, която съм опитал, сигурно е изчезнала за секунди, преди около двадесет години, но не си спомням да се е противяла на двигателната система на устата ми, напротив, стопяваше се за секунди, пуската приличаше на къс месо с неправилна форма и розов цвят, тази беше тъмно червена, много солена и имаше подправки, но в никакъв случай не е отлежавала в пепел, както съм чувал, че е нужно да се прави, имаше тлъстини и изобщо нямаше общо с това, което помня да се нарича пуска. Разочарованието си остана, въпреки, че купешкия деликатес не е лош като продукт, даже си е вкусно, но наистина няма нищо общо с най-вкусния български месен деликатес, а именно пуската. Остава да накарам баба ми да си припомни, доколкото може как се прави истинска пуска, за да може някога да си направя, ако имам подходящите условия и този най-фин български месен деликатес да се запази като традиция.

Откакто мога да разсъждавам върху живота си ме гложди въпросът, вечният въпрос. Отговорът, обаче не е 42, а няма смисъл. Тогава възникват въпросите: защо, колко и докога. Не искам никой да ми казва, че не е мислил за самоубийство, въпросът е да не се прецакаш.