Празна черепна кутия,
чифт очи и чифт крака.
Сутрин бачкаме, а вечер пием,
съществуваме така.
В черно множество се скупчваме
за да ни подкарат пак,
който мръдне го отлъчваме,
обявяваме го за глупак.
Вечно вярваме в надеждата
да не ни подложат крак,
а се храним от омразата
към невидимия враг.
Днес успях да се разходя през 3 парка, а цифрата в заглавието е броя на крачките, които съм изминал днес, според крачкомера, принципно планирах някой и друг километър отгоре, но и толкова мисля, че е прилично за една разходка, добре че не нося обувки на токчета.
Днес е деня на земята и понеже ме обвиниха, че тук е голямо мъртвило напоследък, а аз имам куп снимки от Англия, които чакат да ги намаля и кача тук, ведно с моите вече избледняващи, но поосмислени впечатления, та да не се отплесвам, ето малко от тях.
За да не бъдат изплескани голословно, ще напиша, че се виждат една зайка на име Сноуи(на български е Снежанка), рибка (забравих и породата, но е много красива), патка, типична английска птичка и лебеди, както и краката на един от тях.
Заглавието на поста е цитат от песен на Кино.
България се промени преди около осемнадесет години и нещо, нагледахем се на убийства и далавери, а сега всичко живо врещи ЕС да ни оправя. Европа винаги ни е оправяла, ама отзад. Колкото и да изглеждаше стихиен, всъщност онзи преход в държавното управление беше много добре замислен и с или без Тодор Живков, той щеше да се състои, самата сегашна ситуация показва, че зад цялото мероприятие е стоял един много голям екип, който е проектирал как малко хора да забогатеят здравата за сметка на много, които цял живот са бачкали като грешни дяволи и сега ровят по кофите или съществуват благодарение на парите, които им изпращат, зачезналите отвъд пределите на родината, роднини. Много добре се справиха пичовете, ограбиха каквото имаше и продължават да цицат дори избягалите. Сега разполагаме с един фиктивен политически живот в който всичките са маскари, то няма и как да са други, иначе куршум или компромат, а може би нещо друго с “К”.
Ние можем само да търпим, образованието произвежда малоумници, амфетамините също, а протестиращите са по няколкостотин, защото на никого вече не му пука за нищо. Това е добре дошло за властите, лесно е да смачкаш няколкостотин души с полиция, само да мръднат, арестуваш 5-10 процента от тях и другите се кротват, ако не се кротнат има си и други начини.
За да има истински промени, трябва да се промени изцяло мисленето на раята, но вместо да четат и да си променят мисленето, те предпочитат да гледат клоуни от сорта на “най-големия” от Айтос, “дългия” от Учиндол и други подобни. Хранят се с омраза към руснаците, турците, гърците, американците, извънземните, цесекарите, левскарите, канарчетата, метълите, пънкарите, чалгаджиите, таксиджиите, тенекиджиите, а истинските врагове са затъпяването и пораженческото мислене, страха и безхаберието.
Всичко това е много добре насадено и старото правило “разделяй и владей” си работи перфектно, затова ми е писнало от мрънкането и чакането някой да ни оправи.
Хайде да пием кафе и да си говорим за хубавите неща от живота!
Това е песента, която не мога да спра да въртя в близките няколко дни, не знам защо.
ОСТРОВИ
Твойте черти
променят се с дни
и аз не разбирам
каква си всъщност.
Ти си звезда,
но с малка цена,
купува те всеки,
за който изгаряш.
Острови тъжни
са наш’те съдби,
дълбоки морета
ни правят сами.
Толкова дълго
натам се стремях,
но да достигна
до теб не можах.
Но всъщност,
вече не искам,
тръгвам си сам
и замислен.
Тъжен човек
гледа към теб,
обвит във кълбо
от празни надежди.
Ти ще летиш
със лодката си
и ще разцепиш
вълните пред него.
Тези дни ми остана малко свободно време и прехвърлих съдържанието на софтуерните пакети, които вървят с домашната ми операционна система, а именно Debian GNU/Linux. Целта ми беше да открия нови за мен неща, които доказват, че човек може да ползва свободен софтуер за мултимедия. Mixxx е едно от откритията ми, лесен за боравене софтуер за миксиране на музика, поддържа повечето разпространени аудио формати, има си ефекти и върви под JACK за Линукс, иначе е мултиплатформен, което ще рече, че човек може да го ползва на Мак и Прозорци. Понеже никога не съм мислил да ставам DJ, пък и нямам излишни средства за грамофони, плеъри и миксер, Mixxx ще е новия ми приятел за домашните партита, ето и снимка от екрана ми, разбира се, леко намалена, тъй като wordpress-a не позволи по-голям размер, но на страницата си има, така или иначе.
Мистър Уес - както са познати нашите политици в чужбина, призна Косово, същия тип (все едно с какво име е познат у нас) призна първи странната държава Македония, където изглежда хич не ни обичат, въпреки че заради тях сме преживели не една национална катастрофа, общото е, че Мистър Йес няма да защити българите по великодушно признатите от него земи. Мистър Йес ще признае и задника си за независима територия, стига да има кой да го оножда редовно, ако Кърджали, например, се обяви за република, Мистър Йес ще я признае първи, последствията никога не са за него, а за българския народ, той ще си отиде с имоти, яхти и осигурени деца. Мистър Йес, искам да ти напъхам минохвъргачка в задника, никога не съм ти позволил да говориш от мое име където и да е, но ти го правиш и аз не мога да ти забраня, защото всеки чужденец те оножда, Мистър Йес, аз не мога да ти направя нищо, но дано има Господ.
Концерт на Пролетарии и Gokkun в 8-th ball. За пръв път ми беше да посетя черната билярдна топка, беше семпло, но имаше джага и много място за танцуване/стоене/пого. На влизане, дочух че Сашо е започнал да савири, обикновенно е първи на всеки концерт и предположих, че ще чуя Gokkun. Попитахме момчетата на входа дали концерта е започнал отдавна и те касзаха, че таман е свършило жуженето, дали сме дошли за него. Не разбрах какво е жуженето, но с право предположих, че става дума за Gokkun. Концерта на Пролетарии мина почти според очакванията ми, Сашо се ядоса на масичката, която му бяха дали за синтезатора (беше обикновенна пластмасова мсичка за кафене и се клатеше така, че имах чуството, че синта всеки момент ще падне) и реши да прекъсне концерта, убедихме го да сложи два щъркела и да продължи, чухме и песен на Безнадежност, но както сам каза - всичко това е някъде в миналото.
Последва неочаквано налазване на сцената от двама младежи и едно момиче, единия младеж тормозеше една китара, то не беше подритване, скачане и какво ли не, другия се отнасяше по-внимателно с баса, но не вадеше по-прилични звуци, а мацката, коленичила пред един лаптоп, усилено натискаше левия бутон на пада, без да погледне монитора и мърдаше стилус по някакво включено в лаптопа устройство. Всичко това предизвикваше доста неконтролиран шум, пикове в техния малък пулт(Берингер мисля) и тогава разбрах за какво жужене ми говореха хората отвън, при тях може да е било жужене, но при нас беше мъчение. Свикнал съм на шум, даже го произвеждам доволно в домашни условия, харесвам го, но предимно когато е контролиран от хора, които знаят за какво служат фейдърите и потенциометрите, та било то и виртуални. Радвам се на импровизацията, но би било добре когато се излиза пред хора да не бъдат максимално изтормозени, нищо че сме поредните неразбрани артисти. Не искам да чуя повече за Gokkun и тяхното жужене.
P.S. Снимки няма, тъй като ме мързеше да мъкна фотоапарата и да снимам, а и знам че Сашо мрази да го снимаме.
Ушите ми пищят от “тържеството” на 4-ти километър, лудите се бяха събрали да посвирят и попускат. Насекомите се справиха блестящо, точно като за имен ден на тупанджията Тошо, а Dj Food, направи зверски ремикси на някои парчета от Dangermen session на Madness и избщо караше краката ни да не слушат, но ниндженската музика е затова. От хип-хоп до дръм и бас, всичко подскачаше, моя милост отдавна не беше стъпвал на парти - както си трябва, дузината познати се изненадаха да ме видят, аз тях също, танците са си танци, особено когато имаш нужда от тях. И все пак 10 кинта е множко за да дойде капитан Джак, да те вземе на абордаж, може да е парти център, но в кифличките би трябвало да има повече канела, както казва моя приятел Карлсон, който живее на покрива. Снимки няма, защото фотоапарата чакая някой да му зареди батерията, което и ще последва.
Телевизията е част от мелачката в която слагаш хора и излиза кайма, ето защо тук няма нищо нова, а исках да пусна куп снимки от Острова. Просто нямам време и личен живот, няколко месеца от живота ми отиват пред лаптоп и тичане наляво-надясно за час предаване в праймтайм-а на популярна национална телевизия.Естествено, интересно е, но чак сега осъзнах, че ако списанията гълтат много време, то телевизията гълта повече на някои хора, те просто нямат живот, а на почти всички останали им минава пред екрана.
Любовь - это только лицо на стене,
Любовь - это взгляд с экрана.
Така пеят Наутилус помпилиус, а за някои и толкова не остава, затова днес в ушите ми са Godflesh, трябва да убия малко нерви, а те са вдъхновители на българските Alien Industry, където понастоящем свири и тъй коментирания, тези дни, Фънки.
Изобщо, животът е песен.
